Този текст разглежда прехода на Дания към все по-дигитална комуникация, водещ до края на националната пощенска служба PostNord. След като 400-годишното й управление приключва, Дания става първата страна, която решава, че физическите писма вече не са необходими или икономически жизнеспособни. Пощенските кутии са продадени, за да се съберат средства за благотворителност, а хората са изкушени да ги купят. Въпреки че PostNord продължава да доставя пратки поради популярността на онлайн пазаруването, преминаването към електронна комуникация е значително, подкрепено от високото ниво на дигитализация на Дания. Текстът също така обсъжда глобалния контекст на намаляващата зависимост от физическите писма, както и продължаващата нужда от кореспонденция сред някои групи, като възрастни хора, и потенциалните предизвикателства, които това представлява. Накрая, текстът изразява носталгията, която произтича от изчезването на пощенските кутии.