В оживния квартал, криминалистични екипи претърсиха изгорелия скелет на автомобил. По-малко от 24 часа по-късно, въздухът около съдебния комплекс беше изпълнен с последиците от самоубийствен атентат. Двете смъртоносни атаки са отделни и към момента няма доказателства, които да ги свързват. Но за двамата южноазиатски съперници, политическият шок от взривовете е ясен напомняне за проблемите, които съществуват под повърхността в региона. Експлозии в техните силно охранявани столици са рядкост, а две в рамките на няколко дни са накарали служители на правителството в Индия, Пакистан и Афганистан да бъдат нащрек, потенциално под съмнение и обвинения след вече напрегнята година за всички страни. Самоубийствен атентат в Исламабад в сряда уби най-малко 12 души и нарани 20 други, представлявайки най-смъртоносния подобен акт, извършен в пакистанската столица от почти две десетилетия. Това се случи само ден след експлозия на автомобил, която разруши исторически квартал в Делхи, уби най-малко 10 души и нарани повече от десет. Двете трагедии предоставиха на политическите ревандисти в Делхи и Исламабад мощен инструмент, за да засилят вътрешното напрежение върху правителствата да действат решително. Играта на обвинения започна почти незабавно. Премьер-министър Шахбаз Шариф от Пакистан, без да предоставя доказателства, обвини „индийски терористични проксита“ за атаката в Исламабад, твърдейки, че е „подкрепена от Индия“ от афганска територия. Делхи отговори, отхвърляйки „без основани и необосновани обвинения“ като „отчаятелни отвликащи вниманието“. Премьер-министър Нарендра Моди, който говори пред Делхи, обеща да „съди всички отговорни…“ Той определи инцидента като „заговор“, но се поколеба да го класифицира официално като терористичен акт. Делхи не е посочил Пакистан в контекста на експлозията и властите до момента са останали мълчаливи относно това, кого смятат за отговорен. Но в минали атаки, Индия често е обвинявала Пакистан, което прави тази седмична двойна атака потенциално опасна. „Наблюдаваме все по-фраглична сигурност в Южна Азия“, каза Фава Амер, директор на инициативите за Южна Азия в Асоциацията на Азия Policy Institute. „Южна Азия не може да си позволи допълнителни конфронтации; регионът е поддържан от крехки примирения без дългосрочни решения. Сега се нуждаем от сдържаност, размисъл и ангажимент за възстановяване на регионалния курс към стабилност.“ Въпреки че както Индия, така и Пакистан са имали значителни заплахи за сигурността през цялата си история, техните столици са били предназначени да бъдат крепости – дом на местата на управление, военния команден персонал и дипломатическите представителства. В Делхи атаката се случи близо до иконичната крепост Ред Форт, забележителност и туристически център, изпълнен с претъпкани пазари и улични търговци. Това се случи след като полицията откри хиляди килограми експлозиви от село във Фарيداбад, град извън Делхи. Висш полицейски служител във Фарيداбад потвърди пред CNN, че полицията разследва дали възстановяването на експлозивите е свързано с експлозията в крепостта Ред Форт. Полиция в Делхи, Джамму и Кашмир, Уттар Прадеш и Харянвад са провели съвместна операция в тези щати, посочено е от източник. Моди е провел мускулен националенна политика за сигурност, представяйки себе си като „пазител“ на нацията, а опозиционните политици незабавно се възползваха от предполагаемата пропуск в сигурността. „Ако страната не е безопасна… ако хората не са безопасни… ще има въпроси“, каза Суприя Шринате, национален говорител на Индийската национална партия, на местна новинарска агенция ANI. Тя критикува премиера за пътуването си до Бутан ден след атаката. „Хората започват да се чувстват, че страната не е в силни ръце“, каза тя. На границата в Исламабад експлозията се случи в паркинга на съдебния комплекс, район, който се намира в район, който е дом на много високопоставени правителствени служители. Пакистан често е изправен пред нестабилност от страна на екстремисти, но Исламабад рядко е свидетел на подобни атаки, благодарение на силна охрана, а атаката в сряда е най-смъртоносната, която е настъпила в столицата от 2008 г. „Нося тежък товар и голяма тревога в ума си“, разказа адвокат Джейсем Ахмед Бхутото, който е бил свидетел на атаката. „Това е чувство на объркване и безпокойство, че ако съдилищата, където всеки обикновен и проeminent човек отива и където се решават случаите, не са безопасни, тогава кой е безопасен в този град?“ Jamaat-ul-Ahrar (JuA), разклонена група на пакистанския талибански терористичен съюз (TTP), отговорна за някои от най-смъртоносните атаки на страната през последното десетилетие, заяви отговорност за бомбардировката в CNN. TTP, обаче, отхвърли това, според своя говорител Мохамед Курсани. Атаката предизвика яростен отговор от правителството. Министърът на отбраната Хауасас Асиф обяви „състояние на война“ и описа атаката като „будилна сигнализация“ относно Афганистан – препратка към обвинението на Пакистан, че индийски терористични проксита са източник на проблемите на страната. Пакистан е изправен пред нарастваща вълна на екстремистки атаки от страна на Афганистан, което доведе до напрежение, което наскоро е довело до двете страни да са виждали в продължение на години. Преговорите в Катар и Истанбул, насочени към приключване на последния пресечен фронт, са дали малко резултати. Афганистанският талибан отрича да подкрепя пакистанския талибан и изрази „дълбока тъга и осъждане“ по отношение на атаката в Исламабад. Според Фахд Хюмен, асистент професор по политически науки в Тюфис, „Тази година е била особено лоша“ за Пакистан и Афганистан, „не само по отношение на загубата на живот на пакистански войници, но и на много офицери с висок ранг“. Това е нещо, „което е взела много сериозно политическата и военна лидерство в Пакистан.“ Цикълът на обвинения и преувеличения, последващи атаки в Индия и Пакистан, е добре документиран политически модел. И въпреки че тази реторика служи както на правителствата, така и на техните политически нужди, тя също така може да доведе страните в опасни конфронтации. Тази седмица атаките се случиха „в момент на голяма турбуленция и нестабилност в Южна Азия“, според анализатор на Южна Азия Майкъл Кугелман. С Пакистан, обвиняващ талибански проксита, които смята, че са подкрепени от Индия, ситуацията може да ескалира, той каза. „Търсим потенциална криза, която може да обхване не две, а три държави в Южна Азия: Пакистан, Афганистан и Индия“, добави Кугелман. Тази игра на обвинения е подхранвана от дълбоко вкоренени наративи от двете страни. От години Пакистан обвинява Индия в подкрепа на терористични проксита на своя територия, твърдейки, че индийските разузнавателни служби използват Афганистан като база за подкрепа на пакистански терористични групи като TTP. От своя страна, Индия отдавна обвинява Пакистан в подкрепа и настаняване на бойци, които извършват атаки. И двете страни отричат обвиненията на другия. Пакистан обвинява Индия за атаката в сряда, точно след като двете атомни държави се сблъскаха в най-интензивния си конфликт за десетилетия: в сряда, в който бойци убиха 26 души, предимно индийски туристи. След позната схема, Индия обвини Пакистан за атаката, което Исламабад отрече. Моди е приел политиката на Индия след терористични атаки, която сега казва, че всяка атака срещу индийска земя ще бъде считана за „акт на война“. Индия извърши въздушни удари срещу съседа, което доведе до ескалация на напрежението. Но тази седмична двойна атака е потенциално опасна. „Наблюдаваме все по-фраглична сигурност в Южна Азия“, каза Майкъл Кугелман, анализатор на Южна Азия. „Търсим потенциална криза, която може да обхване не две, а три държави в Южна Азия: Пакистан, Афганистан и Индия“, добави Кугелман.
**Ключови моменти от текста:**
* Двойна атака в Делхи и Исламабад, свързана с терористични групи.
* Обвинения между Пакистан и Индия за подкрепа на терористични групи.
* Възможни последици за регионалната сигурност.
**Забележка:** Текстът е дълъг и обхваща сложни политически и геополитически отношения.