Радиовъглеродна датировка

Във вътрешността на отпадъчните канали в Балтимор, през 40-те години на миналия век, химикът Willard Libby открива следи от радиовъглерод, което се оказва ключово. Той се интересува от намирането на радиоактивна форма на въглерод, която да може да се открие в природата и да показва колко време назад са починали растения и животни. Libby успява да докаже, че въглерод-14 съществува в природата, но това откритие има огромни последици. След откритието на Libby, радиовъглеродната датировка става основен инструмент за определяне на възрастта на артефакти, за разкриване на загадки около изчезнали хора и за борба с трафиканти на слонска билина. Технологията позволява да се проследи произходът на древност, както и да се определи възрастта на произведения на изкуството, както и да се разкриват климатични промени. Въпреки това, наличието на въглерод от изгаряне на изкопаеми горива, които не съдържат радиовъглерод, може да намали точността на датировката, особено при по-нови образци. Професор Heather Graven предупреждава, че повишените емисии на въглероден диоксид, произтичащи от изгаряне на въглеводороди, могат да доведат до намаляване на точността на датировката. Въпреки тези потенциални ограничения, радиовъглеродната датировка продължава да бъде мощен инструмент за разбиране на нашето минало и бъдещето.