Разпознаване по татус (Razpoznane po tatus)

Осваделиз Нуньез разбраната със своя син Даниел, когато той реши да си направи татуировка на 24 години. Четири години по-късно татуировката му помогна да го идентифицира след смъртта му при земетръсата в Венецуела миналия месец. Даниел се върнал във Венецуела деня на бедствието, след като бе депортиран от САЩ. От Ла Гуайра той се обади на майка си през телефона на служител на венецуелната разузнавателна служба (SEBIN), уведомявайки я, че е в страната. “Казах му: ‘Не, мамо, сме тук с офицери от SEBIN’”, разказа Нуньез на CNN. Той й каза, че и други депортирани сали били хранени, прегледани са медицински и ще прекарат нощта в хотел в Макуто, Ла Гуайра, докато се завършват административните процедури за тяхното връщане. На следващия ден той трябваше да направи почти седемчасово пътуване до град El Tigre, за да се срещне с майка си. Тази среща никога не се осъществи. Приблизително 40 минути след последния му разговор със своята майка земетресението разтърси земята и хотелът, в който беше, рухна, затваряйки много от обитателите си под отломките. Не е ясно колко от съотборниците на Даниел са загинали заедно с него – не потвърдени доклади предполагат, че може да са били десетки. В цялата страна бедствието уби хиляди хора и разсели още толкова много. Полетът за връщане на Даниел отлетя от Маями в 10:22 сутринта местно време до Международния летище Симон Боливар във Венецуела, в сряда, когато се случиха земетръсите. Според данни, предоставени от венецуелските власти и ICE Flight Monitor, проект на Human Rights First, който проследява полетите за депортиране, на борда имаше 146 души: 120 мъже, 19 жени и седем деца. Тази сряда венецуелската мисия „Vuelta a la Patria“ обяви пристигането на полет 164, заявявайки, че пътниците са били посрещнати със „с достойнство“ и под „всички необходими протоколи“, за да се осигури „щастливо завръщане в нашата страна“. Но това завръщане беше кратко. След земетръсите Нуньез се опита да се свърже с властите – само за да получи никаква полезна информация. Тя пътува до Ла Гуайра, където тя и екип от приятели и роднини предприеха действия по собствена инициатива – търсейки в болници, клиники и морга в търсене на Даниел. “Спихме по два или три часа и продължавахме да търсим. Влизахме в болници с осем, девет, 10 етажа, катерехме по всеки етаж и проверявахме стая по стая,” каза тя. Търсенето продължи до понеделник, когато Нуньез се върна на мястото на бедствието и осъзна, че синът й не е оцелял и че тялото му все още е под отломките. Накрая служителите го насочиха към портова база, която беше превърната в спешна морга след като безброй тела бяха извадени от развалините след земетръсата. “Когато отидохме да вземем тялото на моя син, имаше пълен хаос,” каза Нуньез. “Тяла лежаха по пода.” Накрая Нуньез откри тяло, съответстващо на предоставения й номер. Това беше синът й – но не с лицето, което помни. “Лицето на Даниел беше напълно смачкано; можеше да се видят костите му,” разказа тя. Нечовекът на Нуньез отиде да почисти лявата ръка на Даниел, която все още беше непокърнена. “Видяхме татуировката му,” каза Нуньез. “Когато той си направи татуировка, аз се ядох с него. Но сега благодаря на Бог, че го направи, защото това е практически как успях да го разпозная.” След това дойдоха бюрократичните пречки, които тя трябваше да преодолее, докато болката й все още беше остра и изтощителна. “Каза ми, че кремацията и погребението ще бъдат безплатни, но трябва да чакаме от 10 до 30 дни,” каза Нуньез. Не можеше да почака до месец, така че тя плати на частен цех за кремация $680, за да ускори процеса. “Не можем да останем там по-дълго, харчейки повече пари и време. Ние не сме от Ла Гуайра.” След като получи пепелта на сина си, тя пътуваше обратно у дома. “Върнахме се у дома в сряда – не по начина, по който исках, със своя син жив – но поне имам неговата пепел,” каза тя. Въпреки загубата си, Нуньез е благодарна, че успя да намери тялото на Даниел. “Има хора, които все още нямат своите близки. Те все още търсят.”