Сезонни връзки.

Сезонът е за връзки. Да го поясня, не насърчавам лошо поведение, а се отнася до културния феномен „cuffing season“ – когато самотни хора се сбогуват с свободата и безразборността на лятото и търсят романтични отношения през тъмните и трудни месеци на годината. Може да има привлекателност, ако не и просто удобство, поне в началото; може би е хубаво да имаш специален човек, с когото да танцуваш под блестящите светлини или да се привързваш сред хаоса на задължителните семейни събирания, където отдалечен роднина без съмнение ще те разпитва за живота ти. Произходът на термина „cuffing” не е ясен, но се предполага, че е възникнал около – използването на „getting cuffed” като жаргон за влизане в ангажиращ се взаимоотношение. Но наистина хората търсят партньор умишлено за зимата? И ако да, може ли това поведение да ни каже нещо за човешката психология или дори нашата еволюционна биология? Разбрах дали има наука зад това. „Cuffing season се отнася до идеята, че моделите на размножаване са сезонни“, казва Кристин Ма-Келъмс, асоцииран професор по психология в Сан Хосе Стейт Университет в Калифорния. Но няма консенсус защо се случва това. Ако погледнем съвременните поведения, Ма-Келъмс казва: „Търсенията на неща като порнография и сайтове за запознанства, дори проституция, достигат връх два пъти годишно“. Например, проучване от 2012 г. за обема на търсенията, показва последователен шестимесечен цикъл с пикове през зимата и лятото. Данни от 90-те години се опитват да установят дали има сезонни вариации в сексуалната активност. За да го направят, изследователите начертаха раждаемостта извън брака, абортите, сексуално предаваните инфекции и продажбите на презервативи и откриха повишена сексуална активност (и несигурни сексуални взаимоотношения) около Коледа. Въпреки това няма скорошни проучвания, които да показват, че тази тенденция продължава. Въпреки това данните от приложенията за запознанства показват, че есента и зимата са най-популярното време за съвпадение с партньор. Проучване на Bumble показва, че най-доброто време за скролване е между късната ноември и средата на февруари – перфектно за романтична раздяла – „силно сценаризиран“ ден на очаквания, който, според тези експерти, може да влоши, а не да подобри отношенията. „Знаем, че хората са малко по-замислени за тази идея за романтика и празници“, казва Джастин Гарсия, изпълнителен директор на The Kinsey Institute в Индиана, интердисциплинален изследователски център за сексуалността и взаимоотношенията, и автор на книга. Гарсия е също главен научен съветник на Match.com. „Запознанствата се случват през цялата година. Има много активност, милиони скролове и съобщения, които се изпращат всеки ден, но пикът се наблюдава през зимните месеци.“ Разбира се, можем да си представим защо това може да се случва – може би сме затворени вътре или в дома на семейството си, където единственият начин да се свързваме с нови хора е чрез телефоните си. Може би, за да разберем дали наистина размножаването е сезонно, можем да се обърнем към нашите животни за насоки. Някои видове – не всички – размножават се сезонно. Разчитат ли и хората на това? „Има видове, които размножават се много строго сезонно, например кравите, защото кравите имат много дълга бременност и трябва да се раждат на свежа трева в момента, в който се раждат техните бебета“, казва Сю Картър, Distinguished University Scientist и професор-емерит по биология в Индиана. Друг вид, който размножава се сезонно, са лисиците. Хората, обаче, не го правят. „Хората са склонни към възможности в сексуалното си поведение и в социалното си поведение. Ние не сме сезонни. Ако има възможност за секс, много индивиди ще го направят“, казва Картър. Сезонната вариабилност на размножаването подкрепя това. Докато типичният раждателен модел в САЩ е характеризиран от зимен пик на раждаемостта – който съвпада със зимно зачеване – раждаемостта варира в различните места и през различните периоди от време. „Хората казват, че това е отговорът на Коледа и Нова година“, казва Ранди Нулсън, професор-председател на неврологични изследвания в Университета на Вашингтон, за който казва: „Никой не е виждал размножителни сезони в смисъл на пикове, които не могат да бъдат обяснени с друг фактор, който не е биологичен. Това почти винаги е културен или социален“. Някои индигенни земеделски общности виждат повече раждания девет месеца след прибирането на реколтата. „И отново, това е социално задвижвано… девет месеца след прибирането на реколтата виждате пик на раждаемостта“, казва Нулсън. „Всъщност, основната сезонност, върху която хората се фокусират [при хората] е (Sad). Това е биологичен феномен.“ Sad, повтаряща се зимна депресия, засяга около 15% от възрастните в умерен климат и е по-разпространена сред жените. Проучванията показват, че за хора, живеещи в умерен климат като този във Великобритания, тяхното психично здраве е по-лошо през студените месеци. Ограниченото количество слънчева светлина и студеното време означават, че прекарваме по-малко време навън, което може да влоши усещането за изолация. Когато абсорбираме по-малко слънчева светлина, нивата на серотонин намаляват. Серотонинът е невротрансмитер, който помага за регулиране на нашия (нашия вътрешен часовник, който регулира нашия сън и сънливост) както и нашето поведение и настроение. Едва липсата на серотонин засяга нашите. „Всъщност живеем в пещери през есента и зимата“, казва Нулсън. Повечето хора нямат възможност да бъдат навън – те се събуждат на тъмно, работят под изкуствена светлина и се прибират на тъмно. „За да оптимизирате точно 24 часа [на вашия вътрешен часовник] за всички ваши биологични функции, включително хормоните и невротрансмитерите и т.н., трябва да сте изложени на ярка светлина. Но през зимата никога не виждаме тази ярка светлина“, казва той. Може би в този случай се опитваме да се почувстваме по-добре по други начини – например, като търсим романтика. „Директирането на циркадните ритми също може да доведе до някои от тези депресивни-подобни или липса на хормони, включително окситоцин и липса на определени допаминергични и серотонинергични взаимодействия в мозъка. Така че може би зимата води до [мисленето] „Имам глад за допамин, имам глад за окситоцин, може би този човек ще ми ги предостави.“ Окситоцинът е известен като „хормона на любовта“ – главно поради ролята му в майчинството и размножаването. Той се освобождава в мозъка ни от хипоталамуса и ни кара да се чувстваме добре. „Ние [хората] сме абсолютно силно социални. Отиваме до всички усилия да формираме общности, цивилизации… и имаме физиология, за да ги поддържаме. Окситоцинът ни събира и ни държи заедно, и това е мястото, където се случва ефектът на разпадане“, казва той. „Въпреки това, може би е по-лесно да се обясни, че хората са склонни да търсят партньори през определени периоди от годината, когато е по-вероятно да се размножават“. **Ключови моменти от текста:** * **„Cuffing season“:** Товаровият термин, който описва тенденцията да се търсят романтични взаимоотношения през тъмните месеци на годината. * **Биологични причини:** Обяснение нащо хората са склонни да търсят партньори през определени периоди от годината, когато е по-вероятно да се размножават. * **Сезонни циркадни ритми:** Обяснение нащо хората са склонни да търсят партньори през определени периоди от годината, когато е по-вероятно да се размножават. * **Окситоцин:** Хормонът, свързан с привързването и социалното поведение. Надявам се, че това резюме е полезно!