Президент Доналд Тръмп е използвал военна сила като лесна мярка за принуждаване на Иран към дипломация, което е противоречило на предишната му цел да прекрати войните. Въпреки че Пентагонът е намалил публичната информация за американските жертви и щетите на неговите съоръжения, рискът остава реален. От последния цикъл на удари и контраудари са загинали десетки ирани и хиляди от февруари. Това нормализира насилието и е неприемливо. Тръмп се занимава с „деструктивен“ Иран като страничен разговор, въпреки че това е незаконно и представлява военен престъпник. В сравнение с други държави, като Русия в Украйна, американските действия са по-малко последователни и могат да бъдат разглеждани като несъразмерни. Въпреки че първоначалното отслабване на споразумението за разбирателство е било успешно, Тръмп продължава да говори за „деструктивен“ Иран без ясна стратегия или план за бъдещите последици. Конфликтът в Иран е несигурен по отношение на мотивите и целите си, което го прави опасен за американските сили и подкрепя устойчивостта на врага. Цената на петрола и спадът на рейтинга на Тръмп са основни фактори, които ограничават волята му да продължи войната. Устойчивостта на Иран в този конфликт показва ограниченията на американската мощ и е пример за американска небрежност, която може да има дългосрочни последици.