Това е трагична история за десетгодишната Мария и нейната фамилия след земетръсите в Карабадела, Венецуела. Мария и брат й Дамиан са приютени от леля си Мерседес, която се опитва да им осигури подкрепа и комфорт след загубата на майка им. Децата се справят по различен начин с травмата – Мария търси утеха в сладкиши, докато Дамиан се облекчава чрез футбол. В приютите се създават "Детски пространства", където психолози и социални работници предлагат на децата безопасна среда за игра и подкрепа, като целта е да им помогнат да обработят травмата си. Тъй като хиляди деца са засегнати от бедствието, приютите се опитват да осигурят не само храна и подслон, но и възможности за игра, учене и възстановяване на чувството за безопасност. Особено важно е да се подкрепят и възрастните, които отглеждат децата, както и да се търсят решения за осигуряване на дългосрочна грижа и бъдеще за тях. В ситуацията са включени усилия на организации като ЮНИСЕФ и World Vision, които предоставят помощ и подкрепа на засегнатите деца и семейства.