Висцерална лешояния: Очианг и борбата му

Андрю Очианг се облича с каска и спуска краката си на сводките на своя надежден мотоциклет. Той е въоръжен с медицински тестови комплекти и десетилетия опит. През годините Очианг прекосява огромната селска местност на границата между Кения и Уганда, изпълнявайки мисия да възпрепятства ужасна и потенциално смъртоносна болест. Малко хора са чували за висцералната лешояния, известна още като Кала-азар, или разрушителните последици, които може да причини. Но Очианг го познава добре – той сам е преживял болестта. „Чувствах се толкова болен“, казва Очианг, припомняйки си своя опит. Неговият треска продължаваше седмици. „Като да бъдеш прематан от 18-тонна камион“, добавя той. Той беше на около 12 години по това време. Родителите и съседите му не разбираха какво му има. Те го отведеха при традиционен лечител, който сряза стомаха си с нож, след което го напръска с кафява и кравешка торба, изгорени в огън. Също така му дадоха горчиви билки. В крайна сметка получи медицинска помощ, но все още помни болката. Медицинските работници дадоха на Очианг 60 инжекции в продължение на почти два месеца. До днес Очианг носи белези от традиционната лечебна практика на гърдите си. Мотивиран да предотврати други хора да преминат през същото изпитание, Очианг сега работи като мобилизатор на общности за инициативата "Drugs for Neglected Diseases" (DNDi). Над 600 милиона души по света са в риск от заразяване с висцерална лешояния, с случаите, предимно в Източна Африка. Болестта остава слабо проучена и сравнително неизвестна извън бедни общности, които я пораждат. Това е паразитна болест, която всъщност засяга вътрешните органи, като например черния дроб. При висцералната лешояния има риск от нея, ако не се лекува. Тя особено засяга децата, като повече от 15 000 са били засегнати под 15 години, според Световната здравна организация. Важно е да се отбележи, че висцералната лешояния е болезнена и токсична – подобно на химиотерапия за рак. Пациентите обикновено получават двойни инжекции на ден за поне 17 дни в болнична обстановка, което е общо 34 инжекции. Учени търсят по-малко инвазивни решения и начини за информиране на общностите за болестта, за да намалят броя на заразените. Очианг е част от усилията. При село Акорйека, на 20 минути северно от Амудат в североизточна Уганда, той подрежда работната си станция под акация, където мъжете се събират да пият мляко всяка сутрин. Акорйека е дом на няколко стотици жители. Той започва, като оценява външния вид и енергийните нива на селяните, като обръща специално внимание на децата. След това той преглежда долната лява част на тялото на всеки за проверка на увеличено сляпо, което е един от характерните симптоми на висцерална лешояния. Тези, които показват симптоми, включително болки в ставите, нередовна треска и носови кръв, преминават през процедура, която използва антитела от малко количество кръв и дава резултат в рамките на 10 минути. Очианг също носи бързи тестове за ХИВ, тъй като тези, които са имунокомпрометирани, са особено податливи на болестта. „От септември до февруари виждаме по-високи случаи на висцерална лешояния“, казва Очианг. Кратък дъждовен период през този месец насърчава гнезденето и размножаването на пясъчните мравки, обяснява той. В нормален месец той може да пътува до 16 села. Той проверява бившите пациенти, като се надява, че те не са преживели рецидив, или разследва нови случаи. Сухите земи в тази област са древната родина на етническата група Покот, които пътуват между Кения и Уганда, за да напоят и нахранват животните си. Понякога пътуват повече от 50 км (31 мили) на ден пеша. Това затруднява Очианг да проследява пациентите с висцерална лешояния за последващи грижи. „Понякога, когато се връщам, за да проверя пациент, намирам, че той е тръгнал“, казва Очианг. И така започва разследването му, като пита съседите дали знаят къде е отишъл човекът и кога е тръгнал. С няколко улики той се връща на мотоциклет и тръгва на лов на изгубен човек някъде в този необикновен, изсъхнал пейзаж. Въпреки че висцералната лешояния се предава чрез укусени от пясъчни мравки, има и икономически фактори, които влияят на разпространението и въздействието на болестта. „Висцералната лешояния засяга само най-бедните от бедните – тези, които са хронично недохранени и спят на места, където няма бетонна настилка“, казва Джой Малонго, мениджър за достъп в DNDi. Липсата на достъп до здравеопазване, храна, хигиена и пренаселването влияят на случаите на висцерална лешояния. Наводненията, обезлесяването и изменението на климата повишават относителната влажност и температура, което насърчава размножаването и местата за почивка на пясъчните мравки. Когато Очианг намира някого, страдащ от висцерална лешояния, често го отвежда в болницата Амудат в северна Уганда, близо до границата с Кения, на гърба на мотоциклета си. Когато посещавам болницата, за да се срещна с Очианг, виждам Селвина Чекет, която сега е майка на четири деца. Като дете тя имаше малария и тиф, но когато беше засегната от умора и треска повече от месец, никой не знаеше какво й има, докато Очианг не дойде и диагностицира. Той я превозва на гърба на мотоциклета си до болницата Амудат, на 12 мили. Сега тя се притеснява за здравето на децата си. Тя е на двадесет и няколко години, но не е сигурна в точната си възраст. Хората в тази част на света обикновено отбелязват преминаването на времето по време на дъждове, а не по календарни години. Все пак тя изглежда по-възрастна от това, което всъщност е. В културата Покот жените носят всички жизненоважни брегове на живота, от раждането на деца и събиране на вода до строеж на къщи и готвене. Очианг открива, че децата ѝ всички изглеждат свободни от болестта. Но рискът от висцерална лешояния и лошото здраве, влошено от бедността, е постоянен. Селвина е майка на четири деца. Една от тях е на единствената й закуска, сутрин: чай, (варена царевична каша) и сокория листа, които тя събира от дърво. Селвина ги вари, смилява и пържи сместа.